Видове стъкла при марковите часовници

Използваните в часовниците различни видове кристали рядко са обект на по-сериозно внимание. За тях няма гръмки статии или аплаузи на страниците на специализираните списания. Те често биват засенчени от всевъзможни механизми, циферблати, дори ръчни каишки или закопчалки. Всъщност малцина се замислят, че в индустрията, в която детайлът и качеството на изработка са поставени на пиедестал, красотата на сапфир кристала се изразява именно в неговата невидимост, дискретност и качеството му да бъде в услуга на останалите елементи. И за пореден път да се превърне във важна част на ново произведение на изкуството.
Стъкло на часовник е поставена за пръв път на джобен часовник – да предпазва стрелките на циферблата и механизма отдолу от вода, прах и удар. Часовникарското стъкло може да бъде срещнато в разнообразни форми – кръг, овал, квадрат, триъгълник, оформени във всякакви овали, извивки и фасети. Някои имат вградена луна, монтирани са в зелено или синьо или са с антирефлексно покритие за по-голяма прозрачност. Именно заради своята възможно най-голяма невидимост стъклото на часовника не е елемент, който предизвиква внимание. Когато обаче научим с колко труд и внимание е направено, ще променим коренно отношението си към него. Има три основни материала, които се използват като „прозорец” за часовника – плексиглас, минерал кристал стъкло и сапфир стъкло. При уредите, които помагат на водолазите или спортистите, обикновено се използва плексиглас – изключително здрав и евтин материал. Въпреки че на практика е неразрушим, той има и недостатъци – лесно се драска и дава сериозни отражения. Минералното стъкло, което се ползва основно при часовници от носък и среден клас, също има недостатъка да отразява светлината. То също се драска, но и лесно може да бъде полирано и възстановено като повърхност. При по-скъпите часовници повечето производители предпочитат сапфир кристал стъклото – материал, който може да бъде надраскан само при контакт с диамант или друг кристал. Не само твърдостта обаче е тази, която привлича часовникарите. По-ценна е прозрачността и липсата на отражения – така елементите на часовника се виждат, сякаш няма преграда пред тях.
В естествената си форма сапфир кристалът се формира под земната кора в продължение на милиони години. Кристалът се появява при втвърдяване на течни вещества и резки промени в температурите или при преминаване на вода през процепи и постепенно отлагане на минералите върху скалите. Може, разбира се (и е доста по-бързо), да бъдат произвеждани и синтетични кристали. Има три различни технологии за правенето им. Най-популярен и днес остава методът на Огюст Вернейл. При него изходните материали (основно алуминиев окис) постепенно се разтопяват в специален съд, подобен на пясъчен часовник, с пламък и температура от над 2000 градуса по целзий. Като краен продукт пласт след пласт се образува изкуственият кристал с формата на силно издължен конус.  След нарязване и полиране той се превръща в познатите ни кръгли кристали, монтирани в часовниковите механизми. За кристали с квадратна или триъгълна форма използват EFG метода, при който малко „зрънце” сапфир кристал се слага в среда от волфрам и алуминиев окис и постепенно се превръща в солидна кристална плоча. След това идва истинското предизвикателство на правилното рязане и полиране. Доста прост на думи, този процес е истински кошмар, когато се работи с подобен специален материал. Още повече, когато има само два материала, които могат поне да го надраскат – друг кристал или диамант. Допълнителен проблем е вероятността от поява на примеси или въздушни мехурчета, които го правят негоден за ползване. Особено когато говорим за кристали, които струват около 15 000 долара и са отнели стотици часове да бъдат синтезирани. След като оформените кристали минат контрол за качество, повечето получават антирефлексно покритие, за да се намалят отраженията и да се подобри прозрачността им. Микс от алуминиев окис, магнезиев флуорид и хафниев диоксид се нагрява до 1800 градуса и след това се „пръска” върху повърхността на кристала. При допир със студената повърхност газът кондензира и отлага нужните вещества върху нея, давайки на стъклото отлична прозрачност и липса на отражения от падащата върху него светлина.
Сапфир кристалът вече не е запазена марка само за предното стъкло. Все повече фирми експериментират и произвеждат от материала различни части от корпуса на часовника. Century правят на ръка корпуса и безела на много свои модели. Tambour mysterieuse на Louis Vuitton показва „мистериозно” задвижване, при което стрелките, монтирани върху кристални дискове, изглеждат така, сякаш плуват свободно във вътрешността на часовника. Corum използва потъммнени кристални плочки и „мостове” в своя Golden Tourbillon Panoramique. Breitling нанася антирефлексно покритие – за по-голяма прозрачност, и от двете страни на моделите с кристален корпус. Horological Machine No. 4 Thunderbolt на MB&F пък поставя използването на кристал в часовникарството на изцяло ново ниво. Така че – с навлизането на нови технологии бъдещето наистина изглежда кристално.

Онлайн магазин за часовници www.Chasovnik-bg.com

Източник: списание Prime Time