Млади таланти ще детронират монопола на швейцарските механизми ETA


В света на часовниците винаги се случва нещо и в момента сме свидетели на един ураган, който през следващите няколко години трябва да промени доста актуалната ситуация. Става въпрос за решението на Швейцарската комисия по патентите COMCO да спре намерението на групата Swatch за ограничаване и спиране доставката на части от ниварокс (сплавта за спирали и пружини). От нея се произвежда килограм годишно, достатъчен за направата на спирали за целия свят. Това решение на COMCO ще даде глътка въздух на много фирми, но от друга страна, всички специалисти са единодушни, че рано или късно кранчето ще бъде затворено, и това означава, че компаниите още от сега трябва да мислят за инвестиции в тази посока – нови материали и механизми. Точно по този повод искаме да запознаем любителите на часовникарското изкуство с една нова идея, която ни се видя много добра и с големи шансове да бъде осъществена. Млад и амбициозен тим от различни националности и с различни специалности е приел предизвикателството за създаване на нов базов механизъм, който да е достатъчно добър и финансово изгоден, за да бъде внедрен в малко производство. След 2006 г. Андреас Фелсл, германски предприемач, специализиран в патентите, направил редица открития от рода на Bionicon, амортисьори, използвани в най-добрите планински велосипеди в света, и Цую Хуанг, бизнес дама от Бил и шеф на процъфтяващата компания за доставка на часовникарски части Motoplus AG, се впускат в лудата авантюра да проектират, конструират и произведат собствен базов механизъм, пригоден за индустриална скала, така че да могат да се правят минимум 100 000 бройки от него. Накрая в играта се намесва и компанията Accurat Swiss AG, откъдето идват двама инженери и стратегически консултант – Ахим Хубер, стратег, и Щефан Кюсмол, часовникар и инженер. Всички те поглеждат много сериозно на проекта за масов механизъм, преглеждат всички възможни патенти и намират свободна ниша, където да се вместят – производството директно на баланс, на пружина и на окачване. Направили са силиконова спирална пружина и са намерили дългосрочен производител, за да имат гаранции, че производството е гарантирано в дългосрочен план. Същото се отнася и за анкърното колело и за пружината. След като успяват да си осигурят в дългосрочен план материалите и производителя, стартира проектът K1. Първоначално коментарите на всички инвеститори, към които се обръщат младите предприемачи, са доста скептични: „Вие сте луди, трябват ви поне 100 милиона!”, е обичайният отговор. По-късно обаче Щефан ще заяви в интервю пред Europa Star, че всъщност тези, които са им отказали, са им направили огромна услуга. Но да се върнем на проекта K1. Интересното при него е, че всички компоненти, дори за компликациите, са едни и същи, и това много поевтинява производството на базовия модел. Това, което аз мога да кажа като часовникар от пръв поглед е, че самият механизъм изглежда добре, стабилен е, автоматното задвижване е еднопосочно. Интересно е, че осцилаторът „тупти” с 25 200 вибрации в час, което е 3.5 херца. Това е интересно решение, защото тази честота сега се прилага в коаксиалните механизми на Omega. За последното създателите твърдят, че по този начин се намалява рискът от повреди поради по-малкия брой на частите на тази конструкция. Те предвиждат две или три нива на качество, както и механизмите на ETA, като за пример ще посочим, че сачмите на лагера на ротора в базовия модел са от стомана, а в по-високия клас са керамични.
В средата на 2013 г. Е вече факт, макар и под формата на първите 40 прототипа, които в момента са подложени на сериозни тестове. Диаметърът на калибъра е 25.4 мм, един от най-често ползваните. Той е малко по-дебел от ETA 2824. К1 е самонавиващ се механизъм и се състои от 110 части в базовата си конфигурация и от 160 в най-усложнения си вариант. Разполага със силов резерв от 45 часа. Споменахме и честотата от 3.5 херца. K1 обаче е много повече от механизъм. Това е платформа, която може да даде 18 версии общо. Голямото предимство на платформата е нейната гъвкавост. Повечето от компонентите са еднакви за 18-те версии и това позволява да бъдат произвеждани в големи количества. Специфичните части като малки секунди, централни секунди, силов резерв, малка или голяма дата, се правят по специфични модули. Самонавиващият се механизъм е еднопосочен, а това означава проста конструкция, по-малко части, а оттам – и по-малък риск за загуба, дефекти и повреди. Другото нововъведение са силиконовите спирални пружини, които са тествани и разработвани в продължение на две години. Останалите части обаче са направени от традиционни материали като стомана и медно-берилиеви сплави. Оригиналното балансно колело и анкърът са променени, за да се нагодят към изискванията.
С всички изброени дотук качества механизмът изглежда конкурентноспособен на ETA и само бъдещето ще покаже дали проектът ще успее. В момента ентусиастите се намират на финалната фаза на разработката и се надяваме скоро да има положителни резултати.

Източник: сп. Праймтайм
Автор: Часовникар Николай Христов
Цитира онлайн: www.chasovnik-bg.com